Еволюция на каннабиса - История, произход и адаптация
Каннабисът се счита за едно от първите растения, активно култивирани от човечеството. Неговата богата история ни предоставя безценна информация за използването му от различни култури по целия свят. Археологическите открития и историческите документи ни помагат да разберем как, защо и кога каннабисът се е появил в различните части на нашата планета.
Въпреки това, когато се стремим да разберем истинския произход и еволюция на това многофункционално растение, нещата стават значително по-мъгливи. В момента не разполагаме с фосилни записи за абсолютно първите образци от генетичен материал на каннабиса. Като ценен търговски артикул, той се е разпространил широко по света по време на миграциите на човечеството, което прави още по-трудно проследяването на неговото истинско начало.
Климатични изисквания и еволюционни адаптации
За да определим еволюционния източник на каннабиса с поне известна точност, първо трябва да разгледаме екологичните условия, при които той процъфтява най-добре. Анализирайки факторите като слънчева светлина, температура, влажност и техните комбинации, можем да си съставим ясна представа за неговия произход.
Каннабисът е растение, което обича слънчевата светлина и по-високите температури. С това знание можем безопасно да предположим, че първоначално се е развил в по-отворен тип среда, която няма висока растителност, хвърляща много сянка. Освен това каннабисът реагира на фотопериода - по време на по-дългите дни от пролетта и лятото расте енергично, докато през по-късите дни започва да цъфти.
Генетичният материал на каннабиса не понася прекалено студа, но при достатъчно вода и хранителни вещества може да оцелее в периоди на екстремна жега. Въпреки че не може да оцелее в мокри условия, прекалено сухата среда също не му благоприятства. Освен това твърде влажните среди са богати на инвазивни гъби, срещу които каннабисът е слабо защитен.
Обобщавайки тези факти, можем да си направим ясна представа за средата, в която каннабисът първоначално се е развил - мек северен климат с горещи, влажни лета, където може спокойно да завърши своя 4-6 месечен жизнен цикъл в пясъчни, алувиални почви, например около водни течения.
Хронология на еволюционното развитие
Тъй като липсват основни фосилни записи, трябва да разгледаме растенията, които са свързани с каннабиса. Тук също се сблъскваме с определени противоречия, тъй като таксономичното обозначение на каннабиса варира между различните ботаници.
Първият, който включва каннабиса и неговото братско растение хмела в растителното семейство Cannabaceae, е австрийският ботаник Стефан Ендлихер през 1837 г. По-късно каннабисът е преместен от други ботаници в семейство Urticaceae - семейството на копривите, и впоследствие в семейството на смоковниците - Moraceae.
През 2003 г. обаче е публикувана статия в официалното ботаническо списание на Нова Зеландия от Джон МакПартланд и Джудит Никълсън, които изследват връзката между растенията въз основа на сходството на паразитите. Авторите откриват, че 7 паразита, които са активни в растенията каннабис, също се срещат в семейството Urticaceae, като нито един от тези 7 не се среща в Moraceae.
Най-старият от понастоящем достъпните фосилни записи предполага, че семейство Urticaceae се е развило по време на олигоцена, който е започнал преди приблизително 34 милиона години. Хмелът, най-близкият роднина на каннабиса, се е развил напълно преди 6,38 милиона години. Можем грубо да предположим, че каннабисът се е развил някъде между 34 и 6,38 милиона години.
Географски произход и археологически доказателства
Историческите и археологическите следи ни разкриват къде и кога каннабисът е използван за пръв път от хората. Едно от скорошните открития е неолитният строителен обект в Тайван, датиращ от 12 000 г. пр.н.е., където са намерени керамични изделия, украсени с отпечатъци от конопени въжета.
Освен това, през 2003 г. в северозападен Китай, по-конкретно в Синдзян, са открити 2 700-годишни гробници с мумифициран шаман, заедно с остатъци от семена и листа на конопа. Използването на каннабис е добре документирано и в древните свещени текстове на индуизма, Атхарва Веда, които датират от преди 1400 до 2000 години.
Има също доказателства за древната Ямна култура от днешна Северна Европа и нейното използване на каннабис както заради психоактивните му свойства, така и като суровина за въжета около 3000 години преди новата ера. Други доказателства сочат, че древен Египет е започнал да използва каннабис около 1550 г. преди новата ера.
За останалата част от Африка каннабисът е въведен много по-късно. В Новия свят каннабисът се появява едва с пристигането на европейските колонисти. Всички тези доказателства логично ни водят до заключението, че каннабисът първоначално се е развил в Евразия.
Ароматни профили и генетично разнообразие
Като имаме предвид, че европейският тип див каннабис не е толкова психоактивен колкото сортовете му от Южна и Източна Азия, можем да предположим, че първият каннабис е възникнал в Централна Азия, откъдето продължава да се разширява по света.
Естественото разпространение на каннабиса се променя поради климатичните изменения, което прави определянето на точното му местоположение на оригинален произход трудна задача. Някои от теориите говорят за северния район на Тян Шан или Алтайските планини.
Като вземем предвид знанията ни за климатичните изисквания на каннабиса и първите исторически записи за неговото използване от хората, теорията за автохтонно възникване в Централна Азия предлага най-разумното обяснение засега. Вероятно преди 120 000 години първите хора, мигриращи от Африка, са се сблъскали с него.
Останалото, както казват, е история. Генетичният материал на каннабиса продължава да вдъхновява колекционери и изследователи по целия свят със своите уникални ароматни профили и богато биохимично разнообразие.