
Един от първите въпроси, за които всеки производител трябва да помисли преди самото засаждане, е въпросът за тора – кой ще използва и колко от него му трябва. На пазара днес се предлага цяла гама от торове и добавки и ориентирането в тях често може да не е лесно.
Затова в следващите редове ще се запознаем с повечето предлагани на пазара продукти и ще говорим за тяхната дозировка и очаквания разход.
Състав на торовете
Всички основни торове съдържат едни и същи съставки: азот (Nitrogenium), фосфор (Phosphorus) и калий (Kalium). Тези три елемента се считат за първични хранителни елементи. Към другите вещества, съдържащи се в торовете, спадат калций, сяра, магнезий – така наречените вторични хранителни елементи – както и накрая микроелементите бор, хлор, манган, желязо, цинк, мед и молибден.
Първични хранителни елементи
1) Азот (N)
При производството на торове се използват азотни съединения, тъй като самият азот е газообразен елемент. Най-често срещаните съединения са амоняк, урея, амониев нитрат ... и т.н. Като органичен източник на азот може да служи гуано от прилепи или птичи тор, но също и чилийска селитра (натриев нитрат) го съдържа. Азотът е важен фактор преди всичко за растежа на растенията.
- Растенията с достатъчно азотни съединения се разпознават по това, че имат големи зелени листа и растат бързо. Трябва обаче да се добавят и други необходими вещества, за да не получат растенията слаби стъбла и те да не се счупят.
- При недостиг на азот наблюдаваме забавен растеж, а листата започват постепенно да пожълтяват от долните етажи и продължават нагоре. Пожълтяването се причинява от недостатъчната способност на растението да образува хлорофил. И как да го отстраним? Като добавим стимулатори на растежа или гуано от прилепи. Повишеното количество азот се прилага за период от 4–6 дни.
- За съжаление, на растенията вреди и излишъкът на азот. Излишъкът се изразява в забавен растеж на корените и потъмняване на листата, които в крайна сметка напълно покафеняват и окапват. И как да се реши този проблем? Чрез промиване на средата за отглеждане, по такъв начин, че през следващите 3 дни да се полива само с вода с коригирано pH.
2) Фосфор (P)
В природата го срещаме само под формата на съединения. Той е важна съставка на ДНК молекулите и задвижва в тях системата, която разпределя енергията в растението. Без фосфор в растенията не би протекла дори фотосинтезата.
- Фосфорът е необходим за растежа на растенията и освен това влияе върху крайния размер на цветовете. Ето защо във фазата на цъфтеж той трябва да се добавя в по-големи количества. Всеки стимулатор на цъфтежа се характеризира с високо съдържание на фосфор.
- Недостигът се проявява, както при азота, в забавен растеж. Оцветяването на листата преминава от зелено към червено до виолетово. И тук решението не е особено сложно. Трябва да се приготви нов хранителен разтвор с пълен комплект торове. Това важи за хидропонното отглеждане. Алтернативно, фосфор може да се добави чрез добавки или чрез пръскане (хидропоника и почвени субстрати). pH стойността на разтвора трябва да се понижи до 5,5–6,3.
- Преторяването с фосфор е рядко, тъй като киселата среда в средата за растеж е в състояние да свърже фосфатите. Ако все пак се случи, това се изразява в намалена способност за усвояване на други вещества, което води до по-нисък добив на растенията и преждевременно узряване. Ако бъде разпознат този проблем, се процедира по същия начин, както при преторяване с азот.
3) Калий (K)
В земната кора делът му е в диапазона 2–2,4 %. При производството на торове най-често се използва калиев оксид.
- Той участва съществено в процеса на фотосинтезата и дишането на растенията. Натрупва се в частта на растението, обърната към светлината. Калият е важен и при метаболизма на въглехидратите. При недостиг на калий се повишава съдържанието на редуциращи захари, което води до блокиране на лимонената киселина. В резултат на това нарушение се образуват по-тънки клетъчни стени, по-слаби тъкани и по-малки въглехидратни резерви. Калият е необходим през целия жизнен цикъл на растението. По-голямо количество се добавя във фазата на цъфтеж, за да се получат по-едри цветове.
- Недостигът на калий се проявява бавно и се разпознава едва когато листата покафенеят и се завият надолу. Освен това по листата могат да се наблюдават черни петна. Ако това се случи, е необходимо да се добави тор, съдържащ калий, в 1,5-кратна обичайна доза (хидропоника). При почвени субстрати това може да се реши, като калиев оксид се смеси с вода и се полива.
- Излишъкът е трудно да се установи. Държи се подобно на фосфора, тъй като ограничава способността на растенията да усвояват други елементи. При излишък дозировката на тора се намалява приблизително наполовина за 3–5 дни.

Вторични хранителни елементи
1) Сяра (S)
Тя участва във фотосинтезата и ензимната активност и е съставка на витамин B и тиамин.
- Наличието на тиамин е важно за окислението на кетокиселините.
- По пожълтяването на младите листенца може да се разпознае недостиг на сяра. Той се проявява също и чрез промяна на цвета на стъблото, което придобива виолетов оттенък. Решението се състои в понижаване на pH стойността до 5,8–6 и повишаване на дозата на сярносъдържащи торове до 1,5-кратната обичайна доза за период от 3–5 дни.
- Обратният проблем – излишъкът на сяра – води до това, че растението вече не е в състояние да усвоява други елементи. В резултат растенията не достигат обичайната височина, а по листата се появяват черни петна. Затова е необходимо pH да се настрои на 6 и средата за отглеждане да се промие с вода в продължение на 3 дни.
2) Калций (Ca)
Растението се нуждае от калций през целия си жизнен цикъл. В природата той се среща само в съединения.
- Калцият влияе върху пропускливостта на клетките и клетъчните мембрани. Положително действа при детоксикация, тъй като притежава способността да свързва определени органични киселини.
- При недостиг на калций може да настъпи нарушение на кореновата система. Този недостиг се разпознава по забавеното образуване на цветове, както и по необичайно тъмнозеления цвят на листата. Помощ се постига, като се разтвори 1 чаена лъжичка калциев хидроксид в 4 литра вода.
3) Магнезий (Mg)
- Той се използва при образуването на хлорофил, както и при неутрализирането на токсични вещества, произведени от растенията.
- Недостигът се разпознава по неправилни жълти петна по листата и тяхното завиване нагоре. Корекция е възможна чрез прилагане на магнезиев сулфат, като се разтворят 2 чаени лъжички в 10 литра разтвор, с който се полива 5–7 дни. До по-бързо подобрение допринася и температура от 24 °C през деня и 18 °C през нощта.
- Преторяването води, както и в предишните случаи, до намалено усвояване на останалите елементи. Срещу него се действа както при преторяване с азот.

Микроелементи
Растенията се нуждаят само от малко количество микроелементи. Въпреки това недостигът им се усеща, например при желязо (Fe) чрез пожълтяване на листата, започващо от стъблото, при цинк (Zn) чрез загуба на зеления цвят на листата, изсъхване и завиване, а при манган (Mn) листата пожълтяват от стъблото и по тях се появяват червени петна. Недостигът се отстранява чрез добавяне на микроелементи.
Химически торове
Те са подходящи преди всичко за отглеждане на закрито. Те снабдяват растенията с необходимите вещества, а дозировката е много лесна. За хидропониката се препоръчват водоразтворими течни торове. Твърдите торове не са добър избор за отглеждане на закрито, тъй като лесно може да се стигне до преторяване, чието отстраняване не е лесно.
Органични торове
Необходимите за тези торове елементи се добиват от естествени източници като хумус, торф и различни видове тор. Твърдите органични торове съдържат по-ниска концентрация на необходимите елементи, поради което в сравнение с течните торове трябва да се използва по-голямо количество. При течните органични торове веществата се добиват от тор, кости, чилийска селитра или каменовъглен катран.
Приложение на торовете
Хидропонни торове
Тук се използват многокомпонентни течни торове. Концентрацията на тора в хранителния разтвор е по-висока в сравнение с отглеждането в почвен субстрат, тъй като хидропонната среда за отглеждане не съдържа химически активни вещества.
Торове за почвени субстрати
Почвеният субстрат сам по себе си съдържа известен дял хранителни вещества, благодарение на хумуса, торфа и т.н. Важен е изборът на торове, които са предназначени директно за съответния субстрат.
Торове за кокос
И за този метод на отглеждане са разработени специални торове. За най-добър резултат е препоръчително да се посегне към тор, предназначен за кокосов субстрат.
Листни торове
Този термин обозначава торове, които се прилагат чрез пръскане. Хранителните вещества се усвояват не както при предишните торове чрез корените, а чрез листата. Чрез пръскане се прилагат по-скоро само допълнителни торове и продукти за растителна защита.
Стимулатори
Причисляваме ги към добавките и ги разделяме на коренови, растежни и стимулатори на цъфтежа, както и витаминни разтвори и други. Да вземем например кореновия стимулатор – със сигурност оценяваме способността му да помогне на растението да усвоява хранителни вещества още в кореновата шийка.
- Водороден пероксид – Снабдява корените с по-голямо количество кислород. Много е важно да се спазва препоръчителната дозировка, тъй като в противен случай може да се стигне до унищожаване на реколтата! Проверена дозировка за хранителния разтвор е 5 ml на 10 литра.
- Рибна емулсия – Съдържа висок дял на калий и фосфор и по този начин допринася за по-високи крайни добиви на цветове.
- Фито-Амин – Това е хормон, който стимулира растежа и цъфтежа. При прилагането му се засилва образуването на хлорофил, а растенията се обогатяват с аминокиселини, витамини, както и хормони на растежа и цъфтежа.
Дозировката на всички продукти, които описахме в днешната статия, зависи от съответния производител. Ето защо преди употреба винаги е необходимо внимателно да прочетете приложената инструкция и да спазвате препоръчаните дозировки!
При нас ще намерите само висококачествени продукти на отлични цени!



