
Недостиг на официална информация сред медицинските специалисти
Съвременните изследвания разкриват интересна тенденция в медицинската практика - докато интересът към генетиките на канабиса нараства значително, лекарите често признават недостатъчната си осведоменост по темата. Според актуално проучване сред онколози в САЩ, повече от половината от тях препоръчват канабисови генетики на своите пациенти, въпреки че откровено заявяват ограничените си познания.
Резултатите от това изследване ясно демонстрират как законодателните промени изпреварват научните изследвания и медицинската осведоменост относно терапевтичните свойства на различните ароматни профили в канабиса. В 29 американски щата лекарите имат правото да препоръчват канабис на пациентите си, но когато се поиска, те не могат да представят резултати от официални клинични проучвания.
Пациентите водят разговорите за канабисовите генетики
Особено показателно е наблюдението, че в 8 от 10 случая именно пациентите или техните близки започват дискусията за медицинския канабис, а не лекарите. Това показва голямата нужда от по-добра комуникация и образование в тази област. Доктор Илана Браун от Бостънския институт за превенция и лечение на рака, отговорна за споменатото изследване, коментира: "Необходими са ни много повече качествени изследвания и клинични данни за различните канабиноидни профили."
Интересно е да се отбележи, че онколозите не са толкова противопоставени на алтернативните терапии, колкото би могло да се предположи първоначално. По-скоро те търсят повече информация и осъзнават, че просто не са достатъчно образовани в областта на канабиноидите и техните терапевтични свойства.
Научни данни за терпените и канабиноидите
Националната академия на науките и медицината в САЩ заяви миналата година, че ограничаването на подходящите изследвания за медицинския канабис от федералното правителство излага както пациентите, така и потребителите на потенциални неизвестни рисковете. Това подчертава важността на по-задълбоченото разбиране на терпеновите профили и тяхното взаимодействие с различните канабиноиди.
Проучването показва, че само 1 от 10 лекари самостоятелно препоръчват канабис при лечение на рак за справяне с болката или страничните ефекти от химиотерапията. Още по-притеснително е фактът, че половината от тези 10 процента лекари, които препоръчват канабис, впоследствие признават недостатъчните си познания.
Признание за ефективността от официални институции
Особено значимо е тихото признание от Националния институт за изследване на рака (NCI) в края на 2015 година. Правителствената агенция призна, че в лабораторни условия са успели да унищожат ракови клетки, използвайки канабисови екстракти. На официалния си уебсайт NCI добави важния факт: "Канабисовите клетки успешно са убили ракови клетки в лабораторни експерименти."
Сайтът предоставя изчерпателен анализ, описващ ефектите на медицинския канабис, неговите активни съставки и въздействието върху организма. В експериментите с мишки и плъхове, засегнати от рак, канциногенните клетки са умирали след прилагането на канабиноиди. Това потвърждава потенциала на различните генетични профили в колекционерските семена.
Търсенето на информация от страна на пациентите
Свързано изследване от Националния институт за лечение на рак в щата Вашингтон разкри, че 74% от всички участващи граждани са заинтересовани от канабиса за терапевтични цели. Въпросът е какви са шансовете впоследствие да получат качествена информация за различните ароматни профили и техните специфични свойства.
Резултатите показват, че само 15% от тези, които са получили някаква информация досега, са я получили от медсестри или лекари. Повечето хора търсят информация сред приятели, в списания, питат болни от рак и четат канабис блогове. От общо 926 участници, само 8% (73) заявяват, че не се интересуват от канабиса.
Около 50% от лекарите се съгласяват, че канабисът ефективно облекчава гаденето, причинено от химиотерапевтичното лечение. Освен това, около 67% от лекарите споменават, че медицинската марихуана им се струва много по-добра и особено по-безопасна алтернатива на конвенционалните анилгетици и опиатите.



