Каннабис и психично здраве: научни предизвикателства

Семена CannapioНашата собствена маркаРазгледай ›Съвет към статиятаAuto Banana OG Kush - самоцъфтящи семена 5 бр. Cannapio18,80 €Разгледай ›Съвет към статиятаAuto Pure Haze - 3 бр. семена за автоцъфтеж Cannapio9,00 €Разгледай ›

• Зах Уолш прекарва много време в изследване на връзките между употребата на канабис, психичното здраве и зависимостта
• „Всички лекарства имат своите рискове и ползи. Но канабисът все още носи стигмата." Зах Уолш

 В Канада, където бавно, но сигурно се върви към легализация на канабиса, интересът към медицинската му употреба нараства, особено в областта на психичните заболявания. Може би и защото това е проблем, който засяга всеки пети канадец.

Използват ли хората с психични заболявания канабис, за да облекчат симптомите си, или го използват точно защото страдат от някакво психично заболяване?

Реалността е такава, че освен тютюна и алкохола, канабисът е най-често срещаното психоактивно вещество, което широката общественост използва и затова е неизбежно евентуалните припокривания между канабиса и психичните заболявания да доведат до увеличаване на въпросите към лекарите.

И въпреки това повечето пациенти споделят подобен опит: когато попитат лекаря си дали евентуалната употреба на канабис би могла да им помогне с психичното им заболяване, този въпрос обикновено бързо се отхвърля. Канабисът носи стигмата на забранен наркотик и ще отнеме още дълго време, докато се освободи от нея. И затова, когато става въпрос за канабис и лечение на психични заболявания, се намират хора, които оприличават тази ситуация на загадката за кокошката и яйцето. Използват ли хората с психични заболявания канабис, за да облекчат симптомите си, или го използват точно защото страдат от някакво психично заболяване?

Тъй като изследванията в тази област са минимални и лекарите често са в неведение, информацията е неофициална и се получава главно от свидетелствата на болни хора.

Торонтският фотограф и активист Анди Лий употребява канабис заедно с разговорна терапия за лечение на депресия и тревожност. Той стига до тази комбинация, след като изпробва антидепресанти и установи, че не му помагат.

Неговият лекар ясно му даде да разбере, че е против лечението на психични заболявания с канабис и затова Лий реши да потърси друг лекар, който нямаше проблем да му го предпише. „Знам, че това е наболяла тема и табу, но това ми помогна", казва той.

Лий сега се ангажира със защитата на канабиса и психичното здраве.

„Знам, че това е деликатна тема, но тя ми помогна." - Анди Лий за лечението на депресия с канабис

Въпреки че е открил лечение, което му помага, той признава, че съществуват определени рискове, когато канабисът се употребява в прекомерни количества. „Това е лечебно растение, но не трябва да се злоупотребява с него и да се приема за даденост", казва той. „Това е като с антибиотиците - колкото повече тялото свикне с тях, толкова по-малко положително влияние имат върху него."

Клер Габро е съгласна. Ванкувърската костюмографка е пушила канабис в продължение на много години. Когато ѝ е диагностицирана депресия и гранично личностно разстройство, лекарят категорично я предупреди срещу употребата на канабис. Нейният психиатър обаче беше по-отворен и никога не я критикуваше за навиците ѝ. Проблемът възникна, когато допълнителен преглед показа, че страда от разстройство, свързано с употребата на вещества. Тя реши да не започва да приема антидепресанти и да остане трезва.

„Не ми хареса, че психиатърът ми казваше неща като „трезвостта може да е добра за вас, ето ви куп лекарства"", коментира Габро.

Изминаха три месеца, откакто Габро промени навиците си и депресията и тревожността ѝ започнаха да отшумяват. „Не искам да се връщам към това да пуша толкова много, защото със сигурност ще бъда параноична и тревожна", казва тя. „Канабисът със сигурност може да се използва като инструмент и лекарство, но тъй като злоупотребявах с него твърде дълго, той вече е загубил стойността и значението си за мен."

Безценно изследване от Израел

Повечето учени са съгласни, че съединенията, открити в канабиса, известни като канабиноиди, оказват ясно влияние върху човешката биология. Що се отнася до изследванията, които се занимават с това каква роля може да играе канабисът в лечението на психични заболявания, все още съществуват много пропуски. И то главно в Съединените щати, където изследванията са потушени от позицията на канабиса, който е обозначен като наркотик от първа категория.

Шаул Лев-Ран е психиатър от Тел Авив, специализиран в зависимостите. Той се фокусира върху психиатричните аспекти на употребата на канабис и върху връзката между болката, психичните разстройства и риска от зависимост.

Той редовно лекува пациенти както с психични разстройства, така и с разстройства, свързани с употребата на канабис. Когато в Съединените щати и Канада започнаха да се променят законодателството и регулациите, свързани с канабиса, той започна да се задълбочава още повече във връзката между психичното здраве и канабиса.

Въпреки областта на неговите експертни познания обаче, Лев-Ран признава, че що се отнася до теорията за кокошката и яйцето - кое е било първо, психичното заболяване или зависимостта от канабис, той не е стигнал до еднозначно заключение. „Сложно е, съществуват множество методологични проблеми, които осуетяват усилията ни да получим възможно най-разумните резултати на въпросите си", казва той.

През 2013 г. Лев-Ран проведе изследване чрез Центъра за зависимости и психично здраве (CAMH) в Торонто. Това проучване използва данни, събрани от Националния институт за злоупотреба с алкохол и алкохолизъм (NIAAA), и беше крос-секционно проучване на повече от 43 000 души, най-голямото епидемиологично проучване на психични разстройства и злоупотреба с вещества. Лев-Ран установи, че при хората с психично разстройство вероятността да употребяват канабис всяка седмица е повече от седем пъти по-висока, отколкото при тези без заболяване.

Още по-конкретно, проучването разглежда разликите в стойностите на употреба и използване на канабис между хора с психични заболявания и тези, които не са болни. Изследването се основава на броя на психичните заболявания, техните видове и интензивността на консумация на канабис. И точно изчисляването на консумираното количество Лев-Ран смята за трудно. За разлика от алкохола, дозирането на канабис не е стандартизирано.

„Лев-Ран установи, че при хората с психично разстройство вероятността да употребяват канабис всяка седмица е повече от седем пъти по-висока, отколкото при тези без заболяване."

„Можем да говорим за честота и можем да говорим за дозировка, но нито едно от двете не е стандартизирано", обяснява той. „Ако изпуша две джойнта на ден с ниско съдържание на THC, това е едно нещо. Но ако изпуша скънк или джойнт с високо съдържание на THC и голям джойнт, който не е смесен с тютюн, може да изглежда, че е подобно, но не е, има голяма разлика."

Последва мета-анализът на Лев-Ран, който той състави от хиляди вече съществуващи проучвания и чрез който установи, че хората, които употребяват канабис, са по-податливи към развитие на депресия. В същото време обаче той установи, че в много от проучванията, от които е съставен мета-анализът, не са взети предвид някои фактори, като например възпитанието в детството и семейната история на злоупотреба с вещества.

През 2016 г. Лев-Ран проведе друго изследване, в което се фокусира върху хора, които никога не са страдали от депресия, както потребители на канабис, така и такива, които не са употребявали канабис. От изследването стана ясно, че потребителите, които никога не са страдали от депресия, са изложени на по-голям риск да започнат да страдат от психично разстройство, отколкото тези, които не са употребявали канабис. Изследването също така анализира данни от Националния институт за злоупотреба с алкохол и алкохолизъм и този път бяха проследени 34 000 индивида, които вече бяха участвали през 2013 г.

Лев-Ран установи, че независимо от редовността (или нередовността) на употребата на канабис, не се е доказала разлика между нивата на депресия. Обратно, индивидите, които са страдали от депресия, са били по-податливи да започнат да употребяват канабис, за разлика от тези без депресия.

„Можем да кажем, че канабисът не е много вреден, но в същото време и не помага особено." - Шаул Лев-Ран

След това Лев-Ран се зае с въпроса дали канабисът помага на хората с депресия. Той изследва хора, страдащи от депресия, както тези, които употребяват канабис, така и тези, които не го употребяват, и стигна до заключението, че между двете групи има само незначителни разлики. Това е извод, който може да бъде интерпретиран по два начина.

„Можем да кажем, че канабисът не е много вреден, но в същото време и не помага особено", казва той и в същото време отбелязва, че това заключение се основава само на едно проучване. „Но това показва как подхождаме към изследването на тези въпроси."

Изследването на канабиса и неговия ефект върху психичните заболявания се усложнява от факта, че той не е просто едно общо вещество. Съществуват хиляди сортове и всяко растение съдържа стотици химични съединения, като например канабиноиди и терпени.

„Ясно е, че не говорим за едно конкретно съединение", казва той. „Така че хвърлянето на всички потребители на канабис в една торба е направо смешно."

Изследванията, свързани с психични разстройства като биполярно разстройство или шизофрения, са по-ясни. Канабисът е задействащ фактор за тези заболявания и може да доведе и до тяхното влошаване. Рискът за всяко заболяване или разстройство обаче е комбинация от предразположения и излагане на рискови фактори. При хората, които имат наследствена предразположеност към шизофрения и употребяват канабис, особено през юношеството, се увеличава рискът от възникване на психично заболяване.

ПТСР проправя пътя

Зах Уолш прекарва много време в изследване на връзките между употребата на канабис, психичното здраве и зависимостта. Като доцент по психология в Университета на Британска Колумбия той ръководи изследователска лаборатория, в която се изследва канабисът за медицински и „рекреационни" цели.

Уолш казва, че единственият начин наистина да се установи дали психичните заболявания са причинени от употребата на канабис, или обратното, е проследяването на хората от ранна възраст. Това е така, защото повечето хора започват да употребяват канабис приблизително по същото време, когато изпитват и първите симптоми на психични заболявания - в средния до късния период на юношеството.

Уолш казва, че най-голямото доказателство на неговата лаборатория, потвърждаващо ефективността на канабиса, може да се открие сред пациенти, страдащи от посттравматично стресово разстройство.

„Да речем, че сте започнали да пушите на 14 и на 18 ви е диагностицирана депресия. Трудно е да се каже дали сте се чувствали леко в депресия и сте се опитвали да я прогоните с пушене на канабис", коментира той.

Медицинските проучвания могат да помогнат да се разкрие дали хората, които страдат от психично заболяване, се справят по-добре, когато употребяват канабис, или не. Но въпреки това изследователите все още са далеч от разбирането на всички връзки.

 Уолш посочва стигмата на канабиса, който все още е нелегален в повечето страни, и това как тази стигма разрушава потенциалния поглед върху канабиса като истинско лекарство. Тъй като канабисът е обозначен като незаконно вещество, той често се свързва с престъпност, а не с облекчаване на симптомите на болестта. И ще отнеме още известно време, докато това се промени.

„Мисля, че канабисът трябва да се оценява от всички страни", казва той. „Всички лекарства имат своите рискове и ползи. Но канабисът все още носи стигмата. Ние сме много по-малко критични към лекарствата, които се произвеждат от фармацевтичната индустрия."

Уолш казва, че най-голямото доказателство на неговата лаборатория, потвърждаващо ефективността на канабиса, може да се открие сред пациенти, страдащи от посттравматично стресово разстройство. По-конкретно става въпрос за намаляване на кошмарите. Това важи особено за канадското Министерство на военните ветерани (VAC) и Министерството на националната отбрана (DND), които също преразглеждат вече съществуващите изследвания за употребата на канабис за медицински цели. VAC покрива разходите за медицински канабис (максимум 3 грама на ден) за някои ветерани, страдащи от ПТСР.

В изявление за Leafly, VAC описа: „Тъй като знаем, че това все още е нововъзникваща практика и област на изследване, искаме да ви уверим, че конкретната посока на нашето изследване, по което работим съвместно с DND, ще има само най-добро въздействие за укрепване на доказателствата за положителните ефекти на канабиса върху здравето на ветераните."

„Всички лекарства имат своите рискове и ползи. Но канабисът все още носи стигмата. Ние сме много по-малко критични към лекарствата, които се произвеждат от фармацевтичната индустрия." - изследователят Зах Уолш

Уолш смята, че бъдещите проучвания ще се фокусират повече върху тревожните разстройства, които в момента често се лекуват с фармацевтични продукти като Valium или Ativan.

„Важно е да погледнем и тези лекарства, те също имат странични ефекти", казва той. „Те могат да доведат до развитие на толерантност и абстинентни симптоми."

Ако пациент, страдащ от психично заболяване или тревожност, реши да се лекува с канабис, Уолш подчертава важността на самонаблюдението. Това е подобно на антидепресантите - необходимо е да се намери точният вид и количество. Чрез метода на опитите и грешките този процес може да отнеме няколко месеца, но чрез проследяване на това как отделните видове и дози влияят на човека, могат да се постигнат най-добрите резултати. По този начин пациентът по-добре научава кое е ефективно за него и кое не.

„Възрастните хора трябва да имат право на избор", продължава той. „Въпреки че вредните ефекти на канабиса са тествани безброй пъти, ползите не са. Мисля, че възрастният човек трябва сам да избере дали иска да се лекува с канабис, или не.

Резултатите говорят сами за себе си

Александра Шарендоф, жителка на Торонто, напълно е съгласна, въпреки че лекарите редовно я отказват от употребата на канабис. След като на Шарендоф бяха диагностицирани гранично личностно разстройство, тревожно разстройство и агорафобия, тя установи, че канабисът е най-ефективният начин да облекчи тревожността, която я парализираше, когато реши да излезе навън.

„Беше почти незабавно", казва тя. „Когато пуша канабис, най-накрая мога да функционирам. Това е единственото нещо, което ми е помогнало. Когато взема Ativan, просто искам да си легна и да спя."

Когато предложи тази възможност на лекаря си, „беше очевидно, че той вече е водил този разговор много пъти", но не беше склонен да поеме по пътя на канабиса. Това не я изненада особено. Всеки път, когато имаше епизод и отидеше в спешното отделение, лекарите категорично я отказваха от употребата на канабис, но никога нямаха данни, с които да подкрепят твърденията си. На Шарендоф ѝ се струваше, че подходът им е твърде едностранчив.

„Казват, че това не е добра идея, но не ви дават никакво пространство за дискусия", казва Шарендоф.

Вероятно е, че щом канабисът бъде легализиран в Канада, ще възникнат повече изследвания и ще има много повече доказателства за неговата ефективност при лечението на психични заболявания. До тогава лекарите ще могат да продължават да изместват въпроса за ефективността на канабиса на заден план. Но ако нямат отговори, е много вероятно пациенти като Лий и Шарендоф да започнат сами да проучват възможностите си.

„Не мисля, че канабисът може да излекува психичното ми заболяване", казва Шарендоф. „Но ми помага."

Източник: Leafly.com