14 мин. четене

Канабис и психично здраве: причина или лечение?

Връзката между каналбиса и психичното здраве остава сложна тема за изследване. Експертите анализират дали генетиката на канабиса може да бъде полезна или вредна при психични разстройства.
  • Изследванията за канабиса и неговото въздействие върху психичните заболявания се затрудняват от факта, че той не е едно единно вещество.
  • Зак Уолш прекарва много време в проучване на връзките между употребата на канабис, психичното здраве и пристрастяването.

В Канада, където легализацията на канабиса напредва бавно, но сигурно, интересът към медицинската му употреба расте, особено в областта на психичните заболявания. Може би и защото това е проблем, който засяга всеки пети канадец.

Използват ли хората с психични заболявания канабис, за да облекчат състоянието си, или го консумират просто защото страдат от психично заболяване?

Реалността е, че канабисът, наред с тютюна и алкохола, е най-често консумираното психоактивно вещество от общата популация и е неизбежно потенциалното припокриване на канабиса и психичните заболявания да доведе до повече въпроси към лекарите.

И все пак повечето хора споделят подобен опит: когато попитат лекар дали употребата на канабис би им помогнала при психичното им заболяване, този въпрос обикновено се помита от масата. Канабисът носи стигмата на забранена дрога и ще отнеме много време, докато се освободи от нея. А когато става въпрос за канабис и лечение на психични заболявания, има хора, които сравняват тази ситуация с гатанката за кокошката и яйцето. Консумират ли хората с психични заболявания канабис, за да се облекчат, или го консумират просто защото страдат от психично заболяване?

Изследванията в тази област са минимални, а лекарите често са неопитни; информацията е неофициална и идва главно от твърденията на болни хора.

Торонтският фотограф и активист Анди Лий използва канабис заедно с терапия за лечение на депресия и тревожност. Той стига до тази комбинация, след като опитва антидепресанти и установява, че те не му помагат.

Неговият лекар му даде да се разбере, че е против лечението на психични заболявания с канабис, затова Лий реши да намери друг лекар, който няма проблем с предписването. „Знам, че това е деликатна тема и табу, но тя ми помогна“, казва той.

Лечение на депресия, сортове канабис, семена от канабис, блог, проучване за канабис

„Знам, че това е деликатна тема, но тя ми помогна.“ – Анди Лий за лечението на депресия с канабис

Въпреки че е намерил лечението, което му помага, той признава, че със сигурност има рискове, ако употребява канабис в излишък. „Това е лечебно растение, но не трябва да се злоупотребява и да се приема за даденост“, казва той. „Подобно е на антибиотиците: колкото повече тялото свиква с тях, толкова по-малко е положителното въздействие.“

Клеър Габро също е съгласна. Костюмографката от Ванкувър пушеше канабис с години. Когато й поставиха диагноза депресия и гранично разстройство на личността, лекарят настоятелно я предупреди за употребата на канабис. Но нейният психиатър беше по-отворен и никога не я критикуваше за навиците й. Проблемът се появи, когато допълнителен преглед установи, че тя страда от злоупотреба с вещества. Тя реши да не приема антидепресанти и да остане трезвена.

„Не ми хареса, че психиатърът ми каза нещо като „Трезвеността може да е добра за теб, ето ти малко наркотици““, коментира Габро.

Изминаха три месеца, откакто Габро промени навиците си, и депресията и тревожността й започнаха да отшумяват. „Не искам да пуша толкова много отново, защото тогава със сигурност ще бъда параноична и тревожна“, казва тя. Канабисът със сигурност може да се използва като инструмент и лекарство, но тъй като съм злоупотребявала с него твърде дълго, той е загубил своята стойност и значение за мен.

Безценно изследване от Израел

Повечето учени са съгласни, че съединенията, открити в канабиса, така наречените канабиноиди, оказват ясно влияние върху човешката биология. Все още има много пропуски в изследванията за ролята, която канабисът може да играе при лечението на психични заболявания. Особено в Съединените щати, където изследванията са заглушени от класифицирането на канабиса като наркотично вещество от клас 1.

Шаули Лев-Ран е психиатър от Тел Авив, специализиран в пристрастяването. Той се фокусира върху психиатричните аспекти на употребата на канабис и връзката между болката, психичните разстройства и риска от пристрастяване.

Той редовно лекува пациенти както с психични разстройства, така и с разстройства, свързани с употребата на канабис. Когато законодателството и регулациите около канабиса в Съединените щати и Канада започнаха да се променят, той се задълбочи във връзката между психичното здраве и канабиса.

Въпреки експертните си познания обаче Лев-Ран признава, че не е стигнал до окончателно заключение по отношение на теорията за кокошката и яйцето, т.е. кое е било първо – психичното заболяване или пристрастяването към канабис. „Сложно е, има много методологични проблеми, които затрудняват усилията ни да получим най-изчерпателните резултати на нашите въпроси“, казва той.

През 2013 г. Лев-Ран проведе предизвикателно проучване чрез Центъра за пристрастяване и психично здраве (CAMH) в Торонто. Това проучване използва корпусни данни, събрани от Националния институт за злоупотреба с алкохол и алкохолизъм (NIAAA), и беше напречно проучване с над 43 000 души, най-голямото епидемиологично проучване на психичните разстройства и злоупотребата с вещества. Лев-Ран установи, че хората с психично разстройство са повече от седем пъти по-склонни да употребяват канабис седмично, отколкото хората без заболяване.

По-конкретно, проучването разглежда разликите в стойността на употребата на канабис и консумацията на канабис при хора с психични заболявания и такива без. Изследването се основава на броя на психичните заболявания, както и на техните видове и интензивността на употребата на канабис. И именно Лев-Ран смята, че е трудно да се определи количествено консумираното количество. За разлика от алкохола, дозировката на канабиса не е стандартизирана.

„Лев-Ран установи, че хората с психично разстройство употребяват канабис седмично повече от седем пъти по-често от хората без заболяване.“

Канабис, семена, марихуана, проучване, депресия, THC, CBD

„Можем да говорим за честотата и можем да говорим за дозировката, но нито едно от двете не е стандартизирано“, обяснява той. „Ако пуша две джойнта на ден с ниско съдържание на THC, това е едно нещо. Но ако пуша сорт с високо съдържание на THC или големи джойнтове, които не са смесени с тютюн, това може да изглежда еднакво, но не е, има голяма разлика.“

Последва мета-анализът на Лев-Ран от хиляди вече съществуващи проучвания, чрез който той установи, че хората, които употребяват канабис, са по-податливи на развитие на депресия. В същото време обаче той отбеляза, че в много от проучванията в мета-анализа не са взети предвид определени фактори, като например възпитанието в детството и семейната история на злоупотреба с вещества.

През 2016 г. Лев-Ран проведе друго изследване, което се фокусира върху хора, които никога не са страдали от депресия, както употребяващи канабис, така и такива, които не са употребявали канабис. Изследването показа, че употребяващите, които никога не са страдали от депресия, са имали по-голям риск да развият психично разстройство, отколкото тези, които не са употребявали канабис. Изследването анализира и данни от Националния институт за злоупотреба с алкохол и алкохолизъм и този път през 2013 г. участваха 34 000 души.

Лев-Ран установи, че независимо от редовността (или нередовността) на употребата на канабис, не може да се докаже разлика в нивата на депресия. Обратно, хората, които страдат от депресия, са по-податливи на употребата на канабис, за разлика от тези без депресия.

„Можем да кажем, че канабисът не е много вреден, но и не помага особено.“ – Шаули Лев-Ран

След това Лев-Ран се зае с въпроса дали канабисът помага на хора с депресия. Той изследва хора, страдащи от депресия, както такива, които употребяват канабис, така и такива, които не го правят, и установи, че има само леки разлики между двете групи. Това е заключение, което може да се тълкува по два начина.

„Можем да кажем, че канабисът не е много вреден, но и не помага особено“, казва той и отбелязва, че това заключение се основава само на едно проучване. „Но то показва как подхождаме към тези въпроси.“

Изследванията за канабиса и неговото въздействие върху психичните заболявания се затрудняват от факта, че той не е едно единно вещество. Има хиляди сортове и всяко растение съдържа стотици химични съединения, като канабиноиди и терпени.

„Всъщност не говорим за едно конкретно съединение“, казва той. „Затова е нелепо всички употребяващи канабис да се слагат под един знаменател.“

Изследванията на психични разстройства като биполярно разстройство или шизофрения са по-ясни. Канабисът е тригер за тези заболявания и може да доведе до тяхното влошаване. Рискът от заболяване или разстройство обаче е комбинация от предразположеност и излагане на рискови фактори. Хората с наследствена предразположеност към шизофрения, които употребяват канабис, са с особен риск да развият психично заболяване по време на юношеството.

ПТСР си проправя път

Зак Уолш прекарва много време в проучване на връзките между употребата на канабис, психичното здраве и пристрастяването. Като доцент по психология в Университета на Британска Колумбия, той ръководи изследователската лаборатория, в която проучва канабиса за медицински и „развлекателни“ цели.

Уолш казва, че единственият начин наистина да се разбере дали психичното заболяване се причинява от употребата на канабис или обратното, е да се наблюдават хората от ранна възраст. Това е така, защото повечето хора започват да употребяват канабис приблизително по времето, когато изпитват първите симптоми на психично заболяване – в средната до късната юношеска възраст.

Уолш казва, че най-големите доказателства на неговата лаборатория, потвърждаващи ефективността на канабиса, се откриват при пациенти, страдащи от посттравматично стресово разстройство.

„Да речем, че сте започнали да пушите на 14 години и на 18 ви е диагностицирана депресия. Трудно е да се каже дали сте се чувствали леко потиснати и сте се опитвали да се преборите с това чрез употребата на канабис“, казва той.

Медицинските проучвания могат да помогнат да се разкрие дали хората, страдащи от психични заболявания, се справят по-добре с употребата на канабис или не. Въпреки това изследователите все още са далеч от разбирането на всички връзки.

Уолш посочва стигмата на канабиса, който в повечето страни все още е нелегален, и как тази стигма унищожава потенциалния възглед за канабиса като истинско лечение. Тъй като канабисът е класифициран като незаконно вещество, той често се свързва с престъпност, а не с облекчаване на симптомите на болести. И ще отнеме известно време, докато това се промени.

„Мисля, че е като при всички наркотици: те имат своите рискове и ползи. Но канабисът все още носи стигма. Ние сме много по-малко критични към лекарствата, произвеждани от фармацевтичната индустрия.“

Уолш казва, че най-големите доказателства на неговата лаборатория, потвърждаващи ефективността на канабиса, се откриват при пациенти, страдащи от посттравматично стресово разстройство. По-конкретно става въпрос за намаляване на кошмарите. Това важи особено за канадското Министерство на военните ветерани (VAC) и Министерството на отбраната (DND), които също преоценяват съществуващите изследвания за употребата на канабис за медицински цели. VAC поема разходите за медицински канабис (максимум 3 грама на ден) за някои ветерани, страдащи от ПТСР.

В доклада за Leafly беше цитирано VAC: „Тъй като знаем, че това все още е възникваща практика и област на проучване, искаме да ви уверим, че конкретната посока, в която работим с DND, ще има само възможно най-доброто въздействие върху укрепването на доказателствата за положителни здравословни ефекти на канабиса.“

„Всички наркотици имат рискове и ползи. Но канабисът все още носи стигма. Ние сме много по-малко критични към лекарствата, произвеждани от фармацевтичната индустрия.“ – Изследователят Зак Уолш

Уолш вярва, че бъдещите проучвания ще се фокусират повече върху тревожните разстройства, които често се лекуват с лекарства като Valium и Ativan.

„Важно е да се разглеждат и страничните ефекти на тези лекарства“, казва той. „Те могат да доведат до толеранс и абстинентни симптоми.“

Когато пациент с психично заболяване или тревожно разстройство избере лечение с канабис, Уолш подчертава важността на самонаблюдението. Подобно е на антидепресантите: трябва да се намери правилният вид и доза. Методът на проба и грешка може да отнеме няколко месеца, но най-добри резултати се постигат, като се проследява как действат отделните сортове и дози. Така пациентът по-добре открива кое е ефективно за него и кое не.

„Възрастните хора трябва да имат избор“, продължава той. „Дори ако вредните ефекти на канабиса бяха многократно по-големи от ползите. Мисля, че възрастният човек трябва да може да избере дали да се лекува с канабис или не.“

Резултатите говорят сами за себе си

Александра Шарендоф, жителка на Торонто, е съгласна, въпреки че редовно й препоръчват да не употребява канабис. При нея са диагностицирани гранично разстройство на личността, тревожно разстройство и агорафобия. Шарендоф установи, че канабисът е най-ефективният начин за облекчаване на тревожността, която я парализираше, когато реши да излезе навън.

„Беше почти мигновено“, казва тя. „Когато пуша канабис, най-накрая мога да работя. Това е нещото, което ми помогна. Когато взема Ativan, искам само да легна и да спя.“

Когато предложи това на лекаря си, „беше очевидно, че той е водил този разговор много пъти“, но не беше готов да поеме по пътя на канабиса. Това не я изненада особено. Всеки път, когато имаше епизод и отиваше в спешното отделение, лекарите категорично й препоръчваха да не употребява канабис, но никога нямаха данни, които да подкрепят твърдението им. Шарендоф имаше чувството, че подходът им е твърде едностранчив.

„Казват, че не е добра идея, но не ти дават пространство за дискусия“, казва Шарендоф.

Вероятно е, че след легализацията на канабиса в Канада ще се извършват повече изследвания и ще има много повече доказателства за неговата ефективност при лечението на психични заболявания. Междувременно лекарите ще могат да продължат да избутват въпроса за ефективността на канабиса на заден план. Но ако нямат отговори, е много вероятно пациенти като Лий и Шарендоф да започнат сами да проучват своите възможности.

„Не вярвам, че канабисът може да излекува психичното ми заболяване“, казва Шарендоф. „Но той ми помага.“

Източник:
Lion, Elianna. „Cannabis and Mental Health: It‘s Complicated.“ Leafly, 12. окт. 2018